Friday, February 17, 2012

„Бос ЛитерПарк”

Организатори: група “Barefoot is better!”

Идея: Ходенето на бос крак е нещо повече от здраве за тялото.  То е и предпоставка за повишена чувствителност към детайли, към начина, по който усещаме себе си и околната среда, към отношенията с другите, към поезията като специална настроеност за откриване на свят за нас.  Затова решихме, че е някак логично да комбинираме разходките в парка с поезия. Идеята е в предразполагащата атмосфера на природата да се изпълняват стихове.

Цвети Бояджиева, Снимка: Олег Константинов


Ключов момент е, че стиховете няма да бъдат четени, а всеки ще даде своя „актьорска” импровизация върху текст, който сам е избрал. Текстът да не бъде авторски и задължително да не бъде четен! 
Тъй като актьорската игра изисква реквизит и костюми, а сцената ще бъде парк, предлагаме еко решение – костюми, ръчно изработени от всеки участник. ( В „Етапи” можете да прочетете повече информация.)

Целта е  да представим поезията в битова среда, като се опитаме по този начин да я „върнем”сред масовия читател, но и я превърнем в нещо повече от текст, т.е. в текст-плът. Не всеки е критик, но всеки е читател и съпреживява прочетеното, интерпретира го през себе си по един или друг начин.  При тези неофициални условия, очакваме да чуем и видим тъкмо това – прераждането на текста в непринудена от професионален опит интерпретация.

Място: В парк. На практика няма сцена и всичко е сцена едновременно, и всеки е актьор, но и зрител.

Време: Ще се проведе през април по първоначален план. Предстои уточняване с желаещите.

Етапи

Изготване на костюмите
На съвместна среща-уъркшоп се изработват костюмите от различни еко материали или такива, които при превръщането им в аксесоари и елементи на костюмите ще продължат и след провеждането на пърформанса да бъдат използвани или съхранявани по безопасен за природата начин.
На този етап могат да се включат хора, чието хоби или работа е да изработват костюми, дрехи и т.н., които не са задължени да участват по-нататък, но биха помогнали доста при изработката на костюмите!

Шарено шествие
След като приключим с изработката на костюмите, облечени в тях, ще обиколим улици, площади, метростанции.





Тук могат да участват и музиканти, актьори, художници, всеки,  занимаващ се с друго изкуство, който би могъл да допринесе за изпълнението.

Събитието е отворено! За актуална информация, следете страницата ни във Фейсбук!

Tuesday, February 7, 2012

Don't worry, be happy: БОСИ ПО ТРЕВАТА

Don't worry, be happy: БОСИ ПО ТРЕВАТА: БОСИ ПО ТРЕВАТА Ароматът на прясно окосена трева намалява стреса. Установено е , че химическото вещество отделяно от окосената трева, кар...

Friday, February 3, 2012

По крака на долната земя с главата надолу

Не искам да ви дразня в този мраз, който чувам, че е сковал любимата ни родина, с разказите си от Auckland, New Zealand с неговите (+26 градуса), а по-скоро да поздравя Крис и компания, че босоногстват из ледовете, където това си е чисто геройство и да изпратя малко вдъхновение, понеже може би е успокояващо, когато се помисли, че все на някое място около глобуса слънцето топли. :) Тук босоногството е нещо нормално, поне за маорите, местните жители, ето как те посрещат вкъщи своите гости:













Маорите наистина продължават да спазват традицията и ходят боси навсякъде, независимо дали навън (по пясък и трева или бетон и асфалт), или вътре (по плочките на супермаркетите, по дървените подове на къщите или обществените сгради). В музеите им има поне по едно място, където е задължително да си събуеш обувките, каквато беше стъклената къщичка в художествената галерия, където босите крака са умножени до безкрай от шестте огледални стени:

















Най-приятно обаче разбира се си е по плажа и тревичката, които тук са почти едно и също, понеже навсякъде е зелено, а на някои места пясъчната ивица представлява наистина ивица (3-4 метра). Особено хубаво е, когато морето има с какво (а то винаги има) да ти захрани страстта за нещотърсачество и ето ме тук как си разглеждам съкровищата:

















По въздуха обаче ходя с обувки:

















Това е засега от мен, да се надяваме, че ще имам и нови подвизи докато дойде време да се прибирам, от мен, Веси, Весела, Еси, Ела и зелената земя на дългия бял облак, с много обич:

"Браво, Гери!"

Това е Гери. Наскоро ми сподели: "Крис, аз бях на Крушунските водопади и ходих боса .". Аз казах: "Ами да, така е доста по-удобно, когато и аз ходих там, се убедих, че на босо човек дори по-малко се хлъзга по пътеката.". Тя леко закачливо ми направи забележка, че вместо да кажа "Браво, Гери!", приказвам едва ли не колко нормално е това. И е напълно права. Всяко нещо, което сме преживели като вълнуващо, е повече от факт, който просто да бъде отбелязван като такъв. Трябва да се научим да се радваме на преживяванията и да насърчаваме другите около нас да разширяват обсега им, да ги търсят в сърцевината на най-обикновеното. Понякога едно докосване с палеца на крака на малко камъче може да донесе повече радост и усещане за нещо изключително в сравнение с теоретичните занимания и конструирането на абстрактни обекти. Не че последното е маловажно, напротив. Въпросът е обаче дали преживяваме пълноценно нещата, които правим, дали участваме в тях с цялото си същество. Така че, ако наистина босият контакт със света ви е научил да усещате повече, да се радвате повече и да оценявате всяко мъничко нещо, да сте готови да го видите и почувствате като за първи път, при всяко събуване на обувките от човека до вас го поздравете, прегърнете, кажете му нещо хубаво, което би го стоплило и накарало да усети събуването като отхвърляне на броните, предразсъдъците и табутата в общуването, които получаваме for granted от обществото, в което живеем. Нека не забравяме, че, както е казал социологът Питър Бъргър, то прави нас, но и ние - него. Босоногата ни дружинка може да се превърне в носител на будното и внимателно отношение, чувствителност за околния ни свят, перманентно поставяне под въпрос на нещата, за които не се замисляме особено и приемаме на сляпо доверие от средствата за масова информация, колегите, институциите. Така че, малко несвоевременно: "Браво, Гери!"